Новини
АБТТА споделя оговорност за двугодишното ръководството на най-влиятелната професионална организация на европейския туризъм
  виж »

Приключи 20 Годишна среща на АБТТА
  виж »

ЗАЩОТО ДОБРОТО Е ПОСТИЖИМО ЧОВЕШКО ДЕЛО: ДАРИТЕЛСКА ИНИЦИАТИВА НА АБТТА
  виж »

още новини »
Абонирай се за новините
прекрати абонамент




 
  НАЧАЛО
  ЗА НАС
  » ЧЛЕНОВЕ НА АБТТА
  НОРМАТИВНА УРЕДБА
  » ПАРТНЬОРИ
  ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
  » КОНТАКТИ
  ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА - ДОМАКИН НА ОСМАТА РАБОТНА СРЕЩА МЕЖДУ БИЗНЕСА И МЕСТАТА ВЛАСТ

АБТТА Е ЧЛЕН НА ECTAA
ЗОНА САМО ЗА ЧЛЕНОВЕ
Още не сте наш член? Станете сега!
Потребител:
Парола:
забравена парола »


 

 
 
ОБЩИНА КЮСТЕНДИЛ - ДОМАКИН НА ШЕСТАТА РАБОТНА СРЕЩА МЕЖДУ БИЗНЕСА И МЕСТНАТА ВЛАСТ » Културно - исторически забележителности в Кюстендил


още снимки »
Навсякъде личат следите на отминалите епохи, което прави града притегателна дестинация закултурно-исторически туризъм.
В резултат на дългогодишните археологичнипроучвания в Кюстендил са разкрити редица паметници на материалната култура и изкуство през римската и ранно византийска епоха. В над двадесет сектора епроследено трасето на Градската крепостна стена на Пауталия.
Проучени са редица сгради – жилища, базили, улици и др. Сред тях се открояват  римските терми от 2-3в. – част от втория поголемина Асклепион в рамките на Римската империя. Запазени са останките на тозикултов и здравен център, със залите за лечение и отдих, басейните с топламинерална вода, палестрите за гимнастика, одеоните. Съчетанието на различни  строителни техники и архитектурни решения правят термите на Пауталия един отнай-интересните паметници от римската епоха от национално значение в странатани.  Многобройните находки на надписи,оброчни плочи, бронзови и керамични съдове, архитектурни детайли, склупторнипроизведения, мозайки,накити и монети изясняват моменти от бита и духовния живот на местното тракийско население.

Средновековна крепост Хисарлъка

Част от културно-историческото наследство в общината е и Късноантичната исредновековна крепост Хисарлъка (4-5в). Крепостта се намира на 180м. над град  Кюстендил на Свещения хълм „Хисарлъка” – Акропола на антична Пауталия еархитектурно-строителен паметник на културата с категория „Националнозначение”. Преживяла е разпадането на Римската империя, възхода и разрухата наВизантия, съдбините на Първата и Втората българска държава, драматичните годинина Константиновото /Велбъждско/ княжество, превземането на града от турскитезавоеватели. Интересните конструктивни решения, съчетанието на различните строителни техники и материали, както и разкритите археологически паметници отняколко исторически епохи, определят Крепостта „Хисарлъка”, като една отнай-значимите на територията на Република България, тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в.През 1977г. крепостта “Хисарлъка” е включена в рамките на Националнияархитектурен и археологически резерват “Пауталия - Велбъжд- Кюстендил”.

Mузеен комплекс „Св.Георги”
Намиращият се в югозападнатачаст на Кюстендил музеен комплекс „Св.Георги” пази шедьовъра на средновековнатаархитектура и иконописно изкуство – едноименната реставрирана църква„Св.Георги” от 10-11в., в която множество изследователи смятат, че се намирагробът на българския цар Михаил Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330г.Заедно с християнските храмове – църква „Св.Димитър”, митрополитския храм„Успение Богородично”, както и строената по подобие на храм-паметник „Ал.Невски” – църква „Св. Мина” – обособяват Кюстендил като предпочитана дестинацияи за религиозен и поклоннически туризъм.

Сграда Oбщинската администрация на Кюстендил
Сградата,където се намира общинската администрация в град Кюстендил, е построена в краяна XIX - началото на XX век. Проектът е дело на виенския архитект ФридрихГрюнангер. След построяването на сградата в нея се открива "Кюстендилскодържавно педагогическо трикласно и образцово училище", което функционирадо 1931г. На 28 юни същата година тук се открива първата съдебна палата вБългария. Площад "Велбъжд" е централният площад на град Кюстендил.Заобиколен е от  градския парк, сградитена Община Кюстендил, Пощенската палата, Туристическия информационен център.Името "Велбъжд" идва от средновековния град на мястото на днешнияКюстендил, приемник на античния град Паутал.

Църква "Св. Мина"
Възрожденскацърква "Св. Мина" е изградена през 1859г. като манастирска църква. Поплан представлява трикорабна псевдобазилика без притвор. Има малък подземенпарзклис с аязмо. През 1934г. В съседство е изграден новият храм "Св.Вмчк. Мина", който е действащ катедрален храм. По своята архитектура тя еумален образец на църквата "Свети Александър Невски" в София.Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола сголям брой прозоречни ниши. Църквата е една от най-внушителните ипредставителни църкви в цяла България, действащ храм на Българската православна църва

Средновековнацърква „Св. Георги”,

Средновековна църква „Св. Георги”, кв. Колуша, Кюстендил: датировката на църквата се отнася вXI–XII в. Тя е една от най-старите запазени на територията на ЮгозападнаБългария. Размерите на храма са 11 м х 8 м. Четири масивни стълба поддържатсводовите рамена на кръста и куполния барабан. В олтарната част две стени саркирани проходи в тях оформят предапсидно пространство. Архитектуратапринадлежи към т.нар. „столичен” или цариградски тип църкви от вида „вписанкръст в квадрат”, който през XI и XII век съществува в по-важните градове на Византийската империя, поддържали активни контакти с Константинопол. Към тозитип се включват и построените по същото време църкви „Св. Йоан Богослов” в гр.Земен, „Св. Архангел Михаил” в гр. Рила, „Св. Димитър” в с. Паталеница и др.Тази рядка за провинциалните територии сграда се обяснява с факта, съобщаван отнякои византийски източници, че през 1072 г. епископ на Велбъжд бил Никифор,грък с висока ученост, който ни е оставил ръкописен коментар на творби на св.Йоан Златоуст.  По стенописите нацърквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил се намира навероятна колекция отсредновековни рисунки графити и надписи. Те са оставяни от хората през вековетеи разказват за народния бит и култура на населението от Кюстендилско презСредновековието. По стенописите от втория слой, датиран в началото на XII в. серазличават над 200 рисунки графити разположени по стълбовете в наоса и отвътрешната страна на западната стена. Имайки предвид разположението настенописните слоеве и анализа на изобразените рисунки, може да се допусне, чете са направени през XII–XIII в. В църквата са запазени и около 100 надписа,повечето от времето на Възраждането. Съществува легенда, че под основите нацърквата “Св. Георги” е гробът на Михаил III Шишман, който намира смъртта си воколностите на Велбъжд след битката със сърбите през 1330 г. При направенитеархеологически разкопки са открити гробове от средните векове, но без наличиена царски погребален инвентар. В непосредствена близост до църквата евъзрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденскиикони и други паметници на църковната живопис.

В Художествена галерия„Владимир Димитров – Майстора” се съхранява най-богатата колекция от творби наВладимир Димитров – Майстора – 1357 произведения и е част от „100-те националнитуристически обекта“. Сградата е с естествено осветление и представя постояннаекспозиция с повече от 200 картини на Майстора.

В града се намира и Регионалнияисторически музей „Акад.Йордан Иванов”, включващ  сто и тридесетгодишна събирателска дейност,разделена в археологични и нумизматични експозиции, посветени на нова инай-нова история, както и недвижими паметници на културата. В музея са запазении напълно автентични произведения на занаятчийското изкуство в три основнифонда: „Материална култура”, „Народни художествени занаяти” и „Фолклор”.Най-характерни занаяти за кюстендилския край са тъкачество, изработки нанародни носии, ювелирно изкуство, керамика, дърворезба, иконопис, художественаизработка на национални кукли (кукери).
"Акцент-Д" - уеб дизайн